Основните източници за водоснабдяване в районите на българското Черноморско крайбрежие са предимно язовири и подземни води. Въпреки че водата, доставяна от централната водопреносна мрежа, отговаря на утвърдените стандарти, тя често притежава специфични физикохимични характеристики, които обуславят необходимостта от допълнителна филтрация. В крайбрежните райони водата е с повишена твърдост и съдържа по-високи концентрации на разтворени соли, варовик, железни и манганови съединения, както и остатъчен хлор. Нерядко наличието на органични съединения във водата, придават характерен вкус и мирис и я правят по-неприятна за пиене. Поради тези особености инсталирането на ефективни системи за водна филтрация, съобразени както с местните хидрогеоложки условия, така и с индивидуалните потребности на домакинствата, представлява възможност за осигуряване на чиста, безопасна и здравословна вода за битово потребление.

Основни характеристики на водата по Черноморието

Нека разгледаме малко по-подробно основните характеристики на водата по нашето черноморско крайбрежие:

1. Умерена до висока твърдост. За умерена до висока твърдост на водата говорим, когато съдържанието на калциеви и магнезиеви йони в нея надвишава определени стойности, измерени най-често в немски градуси (°dH). 

Умерена твърдост: 8 – 12 °dH.
Висока твърдост: 12 – 18 °dH.
Много висока твърдост: над 18 °dH.  

В района на Южното Черноморие тя е между 12 и 20 °dH, което я определя като твърда до много твърда. Твърдата вода предизвиква образуване на котлен камък в електроуредите и неикономично изразходване на перилни и миещи препарати. 

Твърдостта на водата по Северното Черноморие има сходни показатели на твърдост. За този район са характерни и варовикови геоложки формации, които естествено насищат водата с карбонати, което още повече засилва нейната твърдост.

2. РН на водата е мярка за това колко киселинна или алкална е тя. РН 7 се счита за неутрално. РН по-малко от 7 показва кисилинност на водата, а по-голямо от 7 е показател за алкалност. Допустимият диапазон за питейна вода според БДС и СЗО е между pH 6.5 и 9.5.

Обикновено pH на водата по Българското Черноморие е в диапазона между 7.2 и 8.5, като зависи от конкретния източник (язовир, кладенец, сондаж) и обработката във водоснабдителната система. 


3. Наличие на хлор и хлорни съединения.  Хлор се добавя в пречиствателните станции за дезинфекция. Макар и в допустими количества, хлорът има неприятен вкус и мирис и реагирайки с органични вещества във водата образува три-халометани (потенциални канцерогени).

4. Повишено съдържание на соли и минерали. Близостта на водоизточника до морето предполага възможна частична минерализация на водата и съдържание на соли, които дори под нормите променят вкуса на водата.

5. Желязо и манган. Някои по-малки населени места се захранват с вода от собствени сондажи или локални водоизточници. Водата в тях оначе, често съдържа желязо и манган. Те я правят леко мътна и жълтеникава на цвят, образуват тъмни петна по санитарията и също променят вкусовите й качества. Възможна е и появата на ръжда и утайки, поради съществуващи стари тръби или повреди във водопреносната мрежа, както и наличие на тежки метали – като олово и мед, особено в сгради с неподменени ВиК инсталации.

6. Пестициди. Те са характерни за селскостопанските райони. В селата с по-интензивно земеделие, е възможно наличие на нитрати, пестициди, фосфати и други съединения в подпочвените води. Причината е изтичане на препарати за растителна защита и обогатяване на почвата в подпочвените води и оттам преминаването им в сондажните.

7. Органични замърсители. Водоизточниците в близост до морския бряг нерядко са със завишено съдържание на органика. Това придава леко сладникав или застоял вкус и мирис на тиня и прави водата особено неприятна за пиене.

Всички тези специфични особености на водите в крайморските райони влошават значително качеството и вкуса й и създават потребност от допълнителна филтрация.


Най-ефективни варианти за филтриране на водопроводна вода в крайморските райони


Разбира се, не съществува нито универсален метод, нито най-добра система за пречистване на водата. Всички системи подобряват качеството и показателите на водата, но всяка една от тях е приложима за различни условия, защото решава различни проблеми.

Какви са възможностите?

    1. Централна филтрираща система за цялата къща (Point-of-Entry). Поставя се при входа на водата в сградата. 

  • Филтрира пясък, ръжда, хлор, варовик, органични замърсители и отстранява миризми;

  • Осигурява чиста вода за питейни и хигиенни нужди;

  • Предпазва битовата техника, работеща с вода от натрупване на котлен камък и удължава експлоатационният й живот;

  • Препоръчително е да се комбинира с омекотител за вода, който допълнително не позволява образуването на котлен камък в тръбите и уредите и напълно елиминира последствията от това. 


    2. Система с обратна осмоза (RO). Тя се счита за най-близко до универсалното решение. 

     Предимства:

  • Подходяща е за генериране на питейна вода;

  • Лесен монтаж под кухненската мивка;

  • Филтрира тежки метали, соли, хлор, патогени, пестициди, органични замърсители;

  • Предоставя възможно най-висока степен на пречистване;

  • Подобрява вкуса и мириса на водата;

  • Безопасна е за консумация дори от бебета.

Нейни недостатъци са генерирането на отпадни води и нуждата от периодична поддръжка и подмяна на филтри и мембрани.


    3. Пречистващ филтър за вода с активен въглен за кухнята и банята. Неговите основни предимства са:

  • Лесен монтаж под и над мивката;

  • Отстранява хлор и хлорни съединения и някои тежки метали;

  • Филтрира органични замърсители, пестициди, хербициди и летливи органични съединения;

  • Подобрява вкусовите качества на водата; 

  • Добър избор е при лека до умерена твърдост на водата.

Филтрите за питейна вода с активен въглен имат редица предимства, но тяхната ефективност е ограничена срещу бактерии, вируси и патогени, както и за отстраняване на соленост и нитрати. Ако въглеродният филтър за вода остане влажен за дълго, той самият може да стане среда за развитие на бактерии, особено при високи температури, нередовна подмяна или застояване на водата в него.

За напълно чиста и безопасна вода се препоръчва комбинацията му с филтър за вода с обратна осмоза или UV стерилизация.


Две конкретни конфигурации за пречистване на вода с продукти на DIO Systems, съобразени с характерните особености на водата по Българското Черноморие.


Примерна конфигурация за къща на морето:

1. Централна филтрация и омекотяване:

  • Центробежен филтър Cintropur NW25 осигурява ефективно задържане на твърди частици, предпазвайки водопроводната система и уредите. 

  • Омекотител за вода Keman Soft R намалява твърдостта на водата и предотвратява натрупването на котлен камък. Неговата компактност го прави подходящ за малки домакинства. 

2. Система с обратна осмоза DIO RO с помпа за осигуряване на питейна вода. 

Системата с обратна осмоза извършва 6-степенна филтрация чрез мембрана с обратна осмоза, активен въглен и минерализатор с естествен зеолит, гарантирайки чистота, безопасност и здравословност на водата. 


Примерна конфигурация за апартамент на морето:


1. Компактна система с обратна осмоза. Система с обратна осмоза DIO RO с помпа е подходяща и за апартаменти. Монтира се под мивката и осигурява висококачествена питейна вода чрез 6-степенна филтрация. Минерализаторът с естествен зеолит обогатява водата с минерали след процеса на обратна осмоза. 


2. Смесител за вода 3 в 1 (Модел 503) – удобен за използване на пречистена вода без необходимост от допълнителен отвор в мивката. 


Поддръжка и консумативи

Разбира се, поддръжката е особено важна за осигуряване на очакваното качество на пречистване на водата и нейната безопасност.

Тя се състои в:

  • Периодична подмяна на филтри - на всеки 6 месеца.

  • Смяна на мембрана за обратна осмоза на всеки 18 месеца.

  • Таблетирана сол за омекотителя - при необходимост, в зависимост от твърдостта на водата и потреблението.


В заключение можем да кажем, че допълнителното филтриране се оказва необходимо и важно условие, гарантиращо чистота и безопасност на водата ни. Те адаптират водата от водоснабдителната система към реалните потребности на съвременното битово потребление. Още един нововъзникнал риск тревожи еколозите - невидим, но потенциално опасен - микропластмаса и медикаментозни остатъци във водоизточниците ни. Така че, пречистващите филтри за вода са разумна инвестиция в дългосрочна защита и са необходима мярка за запазване на здравето ни.